Кофражът представлява временна, а понякога и постоянна конструкция, която се монтира с цел да осигури опора, докато основният свързващ елемент на постоянната конструкция достигне определена степен на якост.
Кофражът поема натоварването от теглото на бетона/бутобетона до неговото свързване.
Широко използвана технология при строителството е също и строителството на сгради от монолитен стоманобетон.
В този случай кофражите са с размери на цяла стена или под на отделно помещение. Този тип строителство се използва предимно при строежа на високи сгради, тъй като големите стоманобетонни стени лесно поемат сеизмичните натоварвания.
Преградните стени и фасадите се изграждат от различни видове строителни блокове, тухли и панели. В миналото т.нар. ”панелки” са изграждани по този начин и като основен недостатък на този вид строителство се отчита липсата на добра шумо- и топло-изолация на самите материали, което налага допълнителни мерки за тяхното изолиране.
При по-сложни архитектурни решения се използва система от ”пълзящ кофраж”, който представлява поетапно изместване на кофражните елементи покрай вече изградената бетонова конструкция.
Така могат да се създават интересни форми, различни отвори и чупки или закръгления в обемите. При пълзящия кофраж където е необходимо се използват и опорни прътове, с които кофражът се приплъзва в желаната посока, вместо да се декофрира и монтира наново.